с език

f 1) език; 2) език, наречие; lengua hablada жив разговорен език; lengua muerta мъртъв език; lengua materna (natural) роден език; 3) език на камбана; 4) език на даден писател или произведение; 5) ост. преводач; 6) езиче на теглилка; largo de lengua прен. дърдорко; lengua de loro прен. пелтек; lengua de escorpión (viperina) прен. клеветник, клюкар, злоезичник; mala lengua прен. клеветник, клюкар, злоезичник; darle a la lengua разг. говоря прекалено; irse de la lengua разг. говоря повече от необходимото; изпускам се; lengua bífida раздвоен език (на змии, гущери и др.); lengua de estropajo (de trapo) прен., разг. който мърмори неясно или произнася зле думите; lengua del agua а) земя, която се врязва в море, река и др.; б) линията, до която водата покрива потопено в нея тяло; lengua de oc езикът ОК, създаден от трубадурите (наречен още лимузен или провансалски); lengua de oíl древният език, говорен във Франция на север от Лоара; lengua de tierra тънко и дълго парче земя, навътре в море или река; lengua larga прен. мърморко, злоезичник; lengua madre език-майка, от който са произлезли група други езици; lengua santa еврейски език; lengua viva език, който в момента се говори в една страна; lenguas hermanas сродни езици; malas lenguas разг. злите езици; andar en lenguas прен., разг. в устата на хората съм, давам им повод да говорят за мен; atar la lengua прен. затварям устата (някому); buscar la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого към спор, скарване; con la lengua afuera, con la lengua de un palmo прен., разг. с изплезен език; de lengua en lengua от уста на уста; destrabar la lengua прен. развръзвам езика; hablar con lengua de plata прен. искам нещо, като предлагам пари, подаръци, подкуп; largo de lengua прен. който говори необмислено; morderse uno la lengua прен. прехапвам си езика, въздържам се да говоря; pegàrsele a uno la lengua al paladar разг. езикът ми е залепнал за небцето (от страх, смущение и др.); poner lengua(s) en uno прен. говоря лошо за някого; sacar la lengua a uno прен., разг. присмивам се на някого; изплезвам му се; tener una cosa en la punta de la lengua прен., разг. а) на върха на езика ми е; б) готов съм да кажа нещо; tener la lengua gorda прен., разг. езикът ми е надебелял, пиян съм; tener mucha lengua бърборко; tirar de la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого да говори.

m лингв. 1) език, който влияе на друг в съседна територия; 2) доминиращ език в една територия; 3) влияние на един език върху друг съседен; 4) всяка една от чертите, които един език предава на друг.

m 1) език, реч; 2) начин на изразяване, стил на речта (устна и писмена); 3) система за комуникация; 4) говорене; 5) прен. изразни знаци; el lenguaje de los ojos (las flores) езикът на очите (цветята); 6) информ. код, език; lenguaje escrito писмена реч; lenguaje figurado образен, метафоричен език; lenguaje gestual (mímico) един на жестовете (мимиката); lenguaje vulgar простонароден; просторечие; обикновен, говорим език.

m лингв. 1) наложен отвън език, приел някои от характеристиките на местния; 2) чужд език, не успял да се наложи над местния при нашествие; 3) всяка една от характеристиките, приети от местния език ( в чужд).

f 1) превод (от един език на друг); 2) превод, преведено произведение; 3) тълкувание; 4) изразяване (на чувства, на мисли); traducción directa директен превод (от чужд на собствен език); traducción inversa обратен превод (от собствен на чужд език); traducción simultànea симултантен превод; traducción consecutiva консекутивен превод.

f 1) название на испанския език, дадено от маврите в Испания; 2) ръкописи на испански език с арабска транскрипция.

m 1) любов, пристрастие към характерните за Лат. Америка неща; 2) занимание с изучаване на Лат. Америка; 3) лингв. дума, израз, фонетична, граматична или семантична особеност, принадлежащи на някой индиански език в Лат. Америка или идващ от нея; 4) лингв. дума, израз, особеност на испанския език, говорен в Лат. Америка.

a 1. adj гръцки; 2. m 1) грък; 2) гръцки език; 3) разг. неразбираем език или говорене; 4) разг. мошеник.

m 1) език; 2) език, реч на отделен индивид или общност.

a 1. adj 1) античен, старинен (песен, романс или испански език); 2) способен да изучава език; 3) Амер. грамотно говорещ испански (за индианец); 4) прен. хитър, лукав; 2. m 1) Ц. Амер. метис; 2) филол. източен испаноеврейски диалект.

a 1. adj 1) латински; 2) разг. латиноамериканец; 2. m 1) латински език; 2) който говори латински; 3) жител на европейска страна, в която се говори език, произлизащ от латинския; 4) разг. латиноамериканец.

m 1) латински език; latín vulgar, latín rústico латинския език на простолюдието; bajo latín латинския през Средновековието; 2) латинска дума или израз, употребени в испанския; coger a uno en mal latín прен., разг. улавям някого в грешка, вина, престъпление; decirle (echarle) a uno los latínes прен., разг. а) женя някого; б) благославям; jurar en latín показвам голям яд; saber latín, saber mucho latín прен., разг. много хитър, ловък; съобразителен, осведомен съм.

1. adj романски (за език); 2. m 1) кастилски, испански език; 2) рицарски роман; 3) лит. романс; 4) роман (галицизъм); 5) прен. идилия, любовна авантюра, роман; 6) pl прен. извинения, измишльотини; en buen romance прен. ясно, без заобикалки.

a 1. adj 1) освободен, пуснат; 2) лек, бърз, жив, пъргав; експедитивен; 3) отделен; 4) нахален, дързък; 5) свободен, естествен (за език, стил); 6) ост. неженен, ергенски; 7) насипен; 8) който не е в комплект; 9) незапасан (за дреха); 10) непакетиран; 11) страдащ от диария; 2. m бележка, малка статийка във вестник; dinero suelto, дребни монети; suelto, de lengua прен., разг. който не си мери приказките; с развързан език.

m 1) корен, произход, основа, база; 2) биол. жизнена среда; 3) филос. субстанция, същност; 4) геол. слой, долен слой; 5) лингв. изчезнал език, който е оставил следи в съвременния; 6) лингв. следи от отмрял (мъртъв) език; 7) хим. субстрат.

a 1. adj афганистански; 2. m 1) афганистанец; 2) афганистански език.

a 1. adj 1) тънък, фин; 2) остър, хаплив (за език); 2. m наточване.

1. adj 1) слепващ, леплив; 2) линг. аглутинативен (език); 2. m хир. 1) хирургично лепило; 2) лейкопласт.

a 1. adj албански; 2. m 1) албанец; 2) албански език.

a 1. adj германски; немски; 2. m 1) германец; 2) немски език.